Клонките на дърветата са отрупани със снежец - всичко е тихо и бяло…внезапна сянка нарушава покоя и се шмугва сред гъстака, бутайки няколко снежинки, последвана от още няколко прехвърчащи силуета…синигери и врабци скоро се скупчват в короната на дървото, дочуват се откъслечни чирикания, сякаш обсъждат нещо страшно важно…и наистина, на отсрещната тераса, която не е остъклена, примамливо се вижда една натрошена филийка. В този сняг и сковалия студ навън е все по трудно за останалата птича колония да оцелява. А пролетта сякаш никога няма да дойде.        Едрият врабец-водач, който пръв кацна на клонката, сега се премества на друга, само на метър от терасата. Храната е примамлива, но дали няма някаква уловка? От хората може всичко да се очаква. След минутка той каца на ръба на терасата, хвърляйки изпитателни погледи във всички посоки –готов да изхвърчи колкото го крилата държат  и при най-малкият признак на движение. Откъм обиталището на хората – стая, забулена с призрачно перде, не се забелязват никакви сенки. И хоп- врабчият предводител каца на масичката, където стои натрошеният хляб, отнасяйки голяма троха. Скоро цялата тераса се оглася от оживена врабча реч. Какво угощение само. Напълнили гушките си, птичетата отново окупират близкото дърво. И тяхното „джиф джиф” звучи някак по-различно, готови за нови полети сред падащия бял пухкав сняг.   
Честита, бяла и красива 2009г.!!!

лелеее, наближава 2012-та ;))
Сигурна съм, че 2009-та ще е една прекрасна година за всички прекрасни хора :)

как се сети...ама то вярно с тия новини за земетресения и войни...
абе за много години, пък колкото са толкова;)
фър фър